Физическо лице, български гражданин, живее постоянно в България и работи по трудов договор в България. Лицето извършва техническа консултация на юридическо лице от ЕС, за което получава възнаграждение (граждански договор), под 50 000 лв. ЮЛ изплаща брутната сума.

Трябва ли българското ФЛ да се регистрира по ЗДДС и да си внесе данъка по ЗДДФЛ в България?

Основният принцип при определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуги е посочен в чл. 21, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС. В случаите, при които доставчик-българско лице извършва услуга по предоставяне техническа консултация в полза на чуждестранно лице, което е ДЗЛ от друга държава-членка, доставката ще е с място на изпълнение извън територията на страната, при условие, че получателя не е установен в България.

Съгласно чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС на регистрация по ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава-членка. Следователно при предоставяне на консултантска услуга, с място на изпълнение на територията на друга държава-членка, за доставчика, ако предоставя услугата в качеството си на данъчно задължено лице ще възникне задължение за подаване на заявление за регистрация по 97а, ал. 2 от ЗДДС не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за услугата става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие).

В чл. 3, ал. 1 от ЗДДС като данъчно задължено лице е определено всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея , в това число и физическите лица. По отношение на независимата икономическа дейност е необходимо да се прецени дали конкретната дейност се извършвана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

На практиката е много трудно да се определи дали определена дейност може да се характеризира, като независима икономическа дейност или е инцидентна.

Упражняването на свободната професия не съвпада с дейността на лицата, предоставящи работна сила по трудово или приравнено правоотношение. Основната разлика е, че при упражняване на свободна професия лицата са самостоятелни и необвързани. Въз основа на обстоятелството, че лицата, като независими субекти поемат икономическия риск, произтичащ от тяхната дейност, може да се приеме, че е налице извършване на независима икономическа дейност. Предвид факта, че физическите лица, упражняващи свободна професия отговарят както на критериите за независимост, така и на критериите за извършване на икономическа дейност съгласно, те са данъчно задължени лица по смисъла на чл. 3 от ЗДДС. Предвид изложените аргументи, може да се направи извода, че в случаите при които физическите лица извършват редовно и по занятие независима икономическа дейност, състояща се в доставка на услуги на трети лица, в замяна на което получават възнаграждение за тяхна собствена сметка, следва да се определят като данъчно задължени лица за целите на ДДС по смисъла на чл. 3 от ЗДДС и да предприемат действия за регистрация за целите на ЗДДС.

Изложеното в запитването навежда доводи за инцидентния характер на извършената от физическото лице доставка, поради което извършената еднократно дейност не следва да се квалифицира като независима икономическа дейност и не попада в обхвата на ЗДДС, поради което и не обуславя задължение за регистрация по ЗДДС.

Източник: http://expert.raabebg.com