Данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което иска да му бъде възстановен данък върху добавената стойност от друга държава членка на Общността, начислен му за закупени от него стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на същата, следва да отговаря на условията, предвидени в държавата членка по възстановяване. Правата и ограниченията на лицата и периодите за упражняване на правото за възстановяване са съгласно законодателството на държавата членка по възстановяване.
Правото на възстановяване на ДДС се упражнява от лицата чрез подаване по електронен път на искане за възстановяване, подписано със сертификат за квалифициран електронен подпис (КЕП) до компетентния орган за възстановяването в държавата членка по възстановяването, посредством създадено за целта WEB –базирано приложение на страницата на Националната агенция за приходите, чрез въвеждане на данните on-line или подаване на предварително създаден файл с формат и структура съгласно Приложение № 1 на Наредбата. Искането за възстановяване се смята за подадено само ако съдържа цялата, посочена като задължителна за попълване от лицето информация. Следва да се има предвид, че искането за възстановяване не се препраща до държавата-членка по възстановяването, ако за календарната година, за която се иска възстановяване лицето:
– за периода, за който се иска възстановяване не е регистрирано по ЗДДС или
– извършва само дейности или доставки на стоки или услуги, които са без право на приспадане на данъчен кредит.
Лицето – заявител се уведомява по електронен път за препращането или непрепращането на искането за възстановяване в държавата – членка по възстановяване. В случай, че държавата членка по възстановяването уведоми Националната агенция за приходите за датата на получаването на искането, Националната агенция за приходите уведомява лицето за това с електронно съобщение.
Правото за възстановяване на начислен ДДС за получени от лицето стоки и услуги се упражнява лично или чрез упълномощено лице.
Подаването на искането за възстановяване се извършва по реда подробно описан в раздел електронни услуги на web-страницата на Национална агенция за приходите. При подаване на заявление за подаване на документи с КЕП на упълномощено лице трябва да изберете опцията “Подаване на искания за възстановяване на ДДС от търговци, установени в страната, към държавите-членки на ЕС”.
Когато искането за възстановяване се подава чрез упълномощеното лице в същото следва да бъдат предоставени следните данни за упълномощеното лице- името на упълномощеното лице, ДДС-идентификационен номер или данъчен референтен номер, пълния адрес, вкл. кодът на държавата в която лицето е установено; е-mail адрес
Искането за възстановяване следва да съдържа следната информация:
1. име и пълен адрес на данъчно-задълженото лице – заявител, установено и регистрирано по ЗДДС в страната – заявител
2. адрес за връзка по електронен път;
3. описание на стопанската дейност, за която са предназначени придобитите стоки и услуги, чрез хармонизирани кодове определени в чл. 34а, пар.3, втора алинея от Регламент (ЕО) 1798/2003 на Съвета въз основа на класификацията NACE, утвърдена съгласно Регламент (ЕО) № 1893/2006, с който е изменен Регламент (ЕО) 3037/90.
4. период на възстановяване, обхванат от искането;
5. декларация от заявителя, че не е извършвал доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на държавата – членка по възстановяване по време на периода на възстановяване, с изключение на транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, представляващи освободени доставки с право на данъчен кредит или облагаеми с нулева ставка и/или доставки за които получателят е лице – платец на данъка съгласно законодателството на държавата членка по възстановяването.
6. идентификационен номер за целите на ДДС на лицето, пред който е поставен знакът “BG”;
7. данни за банковата сметка, включително кодовете IBAN и BIC.
Освен горепосочената информация, искането за възстановяване трябва да съдържа и следните данни от фактурите или документите за внос:
1. име и пълен адрес на доставчика;
2. идентификациония номер за целите на данъка върху добавената стойност или данъчния референтен номер на доставчика, определен от държавата-членка по възстановяване в съответствие с разпоредбите на чл.239 и 240 от Директива 2006/112/ЕО – освен в случаите на внос,
3. префикса, определен от държавата-членка по възстановяване в съответствие с разпоредбите на чл.215 от Директива 2006/112/ЕО – освен в случаите на внос
4. датата и номера на фактурата или документа за внос;
5. данъчната основа и размера на ДДС, изразени в съответната валута;
6. размера на подлежащия на възстановяване ДДС, изразен в съответната валута, изчислен в съответствие с коефициента за определяне на правото на частичен данъчен кредит по чл. 73 от ЗДДС на лицето, приложим за периода на подаване на искането, ако за конкретната доставка лицето има право на частичен данъчен кредит;
7. коефициентът за частичен данъчен кредит, изразен като процент – когато лицето има право на частичен данъчен кредит;
8. естеството на придобитите стоки и услуги, описани в съответствие с кодовете, съгласно Приложение № 2 към Наредбата. Когато се използва код 10 се посочва и естеството на доставените стоки и услуги.
Ако държавата – членка по възстановяване изисква това, лицето следва с искането за възстановяване да представи по електронен път копия на фактурите или документите за внос, по които иска да му бъде възстановен данък за съответния период.
Информацията в искането за възстановяване, както и евентуално поисканата допълнителна информация, ако същата е поискана от държавата членка по възстановяване чрез Националната агенция за приходите, следва да бъде предоставена от лицето на български език и един от езиците, посочени от държавата-членка по възстановяване.
При получаване в Национална агенция по приходите на изпратени от държавата членка по възстановяването решения относно искания за възстановяване на лицата, същите се връчват на лицата по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Държавата-членка по възстановяването се уведомява по електронен път за датата на връчването.
ДИРЕКТИВА 2008/9/ЕО НА СЪВЕТА от 12 февруари 2008 година за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка
НАРЕДБА № Н-9 от 16.12.2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава – членка на Европейския съюз
Изочник: http://balans-bg.info