Съгл. чл. 40, ал.5 от КСО, осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.

 

В кои случаи работодателят не дължи възнаграждение за  първите три дни от работоспособността на лицето?

Въпреки че  тази тема  е дискутирана много пъти и има десетки публикувани становища, решихме да ги обобщим:

• Когато временната нетрудоспособност продължава без календарно прекъсване.

Това важи независимо дали  лицето представя болничен лист за различно  или едно и също заболяване и независимо, дали вторият болничният лист е първичен или вторичен.

По-голямо разяснение се съдържа в Указание на НОИ Изх. № 91-01-240/28.09.2010 г

П Р И М Е Р:
Служител представя първичен болничен лист за временна неработоспособност за 7 дни от 5 юли до 11 юли 2010 г. вкл. На 12 юли 2010 г. постъпва в болнично заведение и представя нов първичен болничен лист за 14 дни от 12 юли до 25 юли 2010 г. включително. В случая временната неработоспособност е непрекъсната, независимо че е констатирана с два първични болнични листове, и осигурителят дължи възнаграждение само за първите три работни дни от първия болничен лист

П Р И М Е Р :
Служител представя първичен болничен лист за временна неработоспособност за 2 дни от 8 юли до 9 юли 2010 г. вкл. /четвъртък и петък/. На 12 юли 2010 г. постъпва в болнично заведение и представя новпървичен болничен лист за друго заболяване, което не е във връзка с предходното за 17 дни от 12 юли 2010 г. до 28 юли 2010 г. вкл. В примера неработоспособността е по повод на различни заболявания и има прекъсване в неработни дни. Осигурителят дължи за първите три дни възнаграждение по първия болничен лист и за първите три работни дни от втория болничен лист /12, 13 и 14 юли 2010 г/

• При  бременност и раждане

В КСО , Глава четвърта ОБЕЗЩЕТЕНИЯ е направено разделение:  Раздел I  Обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване и  Раздел II Обезщетения при бременност и раждане.  Разпоредбите на Чл. 40, ал.5  са част от Раздел I. и в текста изрично е посочено само „ временна нетрудоспособност“.

…….  Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност…….

Т.е обезщетенията за бременност и раждане са изцяло за сметка на ДОО

 

• Временната нетрудоспособност е настъпила след период на прекъсване на осигуряването / например неплатен отпуск без зачитане на осигурителен стаж или самоотлъчка

В тези случаи лицето излиза от кръга на осигурените лица. Защо е така:

Според  чл. 10 ал.2 КСО:

Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.

Т.е лицето вече не е осигурено за общо заболяване и майчинство, а изискването на чл. 40 ал.1  еосигурените лица да са осигурени за този риск:

40.(1)  Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск

 

• Временна нетрудоспособност на лице без 6 месеца  осигурителен стаж

Работодателят преценя дали да плати първите три дни за сметка  на работодателя или не.

В началото на 2016 Националният осигурителен институт излезе с указание  Изх. № 1029-40-1563 /17.02.2016.  В него се заявява,  че въпросът относно характера на възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО, както и относно начисляването и изплащането му от средствата на осигурителите за работни заплати, не е от компетентност на НОИ.

“Поради това, в случаите в които възнаграждението за първите три работни дни от временната неработоспособност не е начислено поради липсата на 6-месечен осигурителен стаж за общо заболяване и майчинство, контролните органи на НОИ нямат основание да издават задължителни предписания по чл. 108, ал.1, т. 3 от КСО за подаване на данни в т. 16.А “Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 5 от КСО” от декларация образец № 1, за първите три работни дни от настъпването на неработоспособността. В тези случаи данните се подават в т. 16.4 “Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж”.

В случаите, в които осигурителите са начислили възнаграждение по чл. 40, ал. 5, контролните органи на НОИ имат право да издадат задължителни предписания за подаване на данните в т. 16.А за дните, за които е начислено или изплатено възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО.“

Работодателят сам решава дали да изплати  трите дни за негова сметка на лицето, ако то няма необходимия осигурителен стаж. НОИ следи единствено дали тези дни са подадени в правилната позиция от декларация образец № 1

• Временната нетрудоспособност е настъпила след прекратяване на трудовото правоотношение

Съгласно чл. 42 ал.2 от КСО , когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни.

В този случай работодателят спира да е осигурител и задължението му, посочено в чл. 40, ал. 5 КСО,  за изплащане на първите три дни от периода на временната неработоспособност  отпада.  Обезщетението за целия срок на временната неработоспособност, настъпила след прекратяване на трудовото правоотношение е изцяло за сметка на НОИ. Не се начисляват и внасят никакви осигуровки от работодателя за периода.  При това положение, не се изготвят и подават данни за Декларация Обр. 1 и Декларация  Обр. 6. Задължението на работодателя е да приеме болничия лист, и да представи в НОИ Приложение 9 до 10 число на месеца, следващ месеца на подаването,  за да може служителят да получи полагащото му се обезщетение от НОИ.

• Временна нетрудоспособност на самоосигуряващите  се лица

Паричните обезщетения на самоосигуряващите се лица за целия период на временната неработоспособност и при бременност и раждане са за сметка на ДОО. Тези лица дефакто нямат работодател и не получават възнаграждение, така че разпоредбата на чл. 40 ал. 5 от КСО е неприложима. За перида на временнатата нетрудоспособност те внасят само 4,8 % здравно осигуряване.върху Мин. осигурителен доход /за 2017 той е 460 лв/.