Гражданският договор се сключва по силата на Закона за задълженията и договорите. Той регламентира взаимоотношенията на една фирма с дадено лице за извършване на определена работа. Има  краткотрайно действие – еднократно изпълнение на определена задача, до извършването на работата (услугата) или предоставянето на резултата. С изпълнението си този договор се прекратява.

Когато се говори за осигуряване на лице, което полага труд без трудово правоотношение  се има предвид изпълнителят по гражданския договор.

Социални осигуровки по граждански договор

Съгласно Кодекса по соц. осигуряване чл. 4 ал. 3, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец;

Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, независимо от размера на полученото възнаграждение.

Здравни осигуровки по граждански договор

Съгласно чл. 40 ал. 1 от ЗЗО , лицата, работещи без трудово правоотношение:

Ако изпълнителят не се осигурява на друго основание и получава възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, здравни осигуровки се дължат върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността.

Когато е получено възнаграждение под минималната работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, здравното осигуряване е изцяло за сметка на лицето се извършва по реда на чл. 40 ал. 5 – внася здравни осигуровки като безработно лице.

Ако изпълнителят е осигурен на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността, независимо от размера на полученото възнаграждение;

Пример 1:

Лице полага труд без трудово правоотношение през месец февруари 2017 г. при двама възложители. Сборът от възнагражденията за месец февруари 2017 г. при двамата възложители е 600 лв. след намаляването им с разходите за дейността. Възнагражденията и от двамата възложители са изплатени през месец март 2017 г. Тъй като общият размер на получените възнаграждения за месеца, след намаляването им с разходите за дейността е по-голям от минималната работна заплата, здравноосигурителни вноски са дължими и от двамата възложители.

Пример 2:

Лице полага труд без трудово правоотношение през месец януари 2017 г. Размерът на полученото възнаграждение за същия месец е 200 лв. след намаляването му с разходите за дейността. Тъй като възнаграждението за месеца е по-малко от минимална работна заплата след намаляването му с разходите за дейността, здравноосигурителни вноски върху това възнаграждение не са дължими. За този месец лицето следва да внесе само здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО.

В края на Март от НАП предупредиха, че когато дадено лице за конкретен месец получава единствено възнаграждение по без трудово правоотношение, месецът ще се отчита като месец със здравно осигуряване само, ако е изпълнено условието сумата от осигурителния доход (от всички осигурителни декларации образец 1 за съответния период, подадени с вид осигурен 14) да е по-голяма или равна на минималната работна заплата или 460 лв. на месец за 2017 г.“

Пример 3

Лице е осигурявано по трудов договор и има сключен граждански договор. Доходът, върху който се внасят вноските е облагаемият доход след намаляването му с разходите за дейността, независимо от размера на полученото възнаграждение

Граждански договор със самоосигуряващо се лице

Когато е сключен граждански договор със самоосигуряващо се лице , осигуровки не се удържат и не се внасят от възложителя. Тези лица декларират доходите си, получени за работа без трудово правоотношение в годишната данъчна декларация по  чл. 50 от ЗДДФЛ и внасят осигурителни вноски върху тях при определяне на окончателния размер на осигурителния доход.

Граждански договор с пенсионер

Ако полученото възнаграждение за месеца е равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната след намаляването му с разходите за дейността, здравноосигурителни вноски се дължат, независимо че лицето се осигурява по реда на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО / като пенсионер/. В тези случаи сборът от получаваната пенсия и възнаграждението не трябва да бъде по-голям от максималния месечен осигурителен доход – 2600 лв.

За пенсионерите, работещи без трудово правоотношение, които получат възнаграждение за месеца под минималната работна заплата след намаляването му с разходите за дейността, здравноосигурителни вноски върху доходите от тази дейност не се дължат.

Вноски по реда на чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО също не са дължими, тъй като за пенсионерите осигуряването се извършва за сметка на държавния бюджет.