Най-важното, което трябва да знаете за самоосигуряването

Posted on Posted in Новини

Обикновено, като чуем, че някой се самоосигурява, разбираме, че той сам си плаща осигуровките. За разлика от служителите по трудов договор, за които работодателят има грижата да плаща на държавата всички данъци и осигуровки.
Тези асоциации и разбирания по темата „самоосигуряване“ са верни, но според законодателя терминът самоосигуряващи се лица се отнася по-конкретно до следните категории:

– лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
– лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества;
– регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.

За целите на здравното осигуряване за самоосигуряващи се лица се считат и безработните лица, които (а) не са регистрирани в бюро по труда или (б) вече са получили обезщетението за безработица, на което са имали право, и вече не получават пари от бюрото по труда. Тези лица трябва сами да внасят месечните си здравни вноски, поради което се приемат за самоосигуряващи се.

Свободните професии
А ако сте се чудили кои точно професии се считат за свободни, отговорът се намира в т.29 от §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Според дефиницията, дадена там, „лица, упражняващи свободна професия“, са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

Основни задължения и особености

Регистрация като самоосигуряващо се лице в НАП
В седемдневен срок от започването на дейност, която квалифицира лицето като самоосигуряващо се, то трябва да подаде в НАП декларация за регистрация. С нея се информира приходната агенция за рисковете, за които ще се осигурява. При всички случаи лицето се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт (т.е. за пенсия) и може да избере дали ще се осигурява и за общо заболяване и майчинство. На практика това означава, че самоосигуряващите се лица не внасят социалноосигурителни вноски и съответно нямат право на обезщетение за безработица, трудова злополука и професионална болест. Изборът на осигурителните рискове може да се променя до 31 януари на следващата календарна година.

Безработните лица също трябва да декларират, че са останали безработни и ще плащат сами здравните си вноски. Това отново става с декларация по утвърдена бланка, която се подава в НАП до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който за лицето е възникнало основание да плаща самостоятелно здравните си вноски.

Деклариране пред платеца на дохода
Всяко самоосигуряващо се лице трябва да декларира пред лицата, от които получава доходи, че е самоосигуряващо се лице, за да не му удържат осигуровки и данък. В противен случай, ако няма такава декларация, лицето, което плаща някакво възнаграждение на самоосигуряващия се, трябва да удържи от това възнаграждение дължимите данък и осигуровки.

Плащане на осигуровки, осигурителен доход
Както вече стана дума, всички дължими осигурителни вноски са за сметка на лицето и то трябва да си ги плаща самостоятелно. Минималният и максималният осигурителен доход, върху който се изчисляват осигурителните вноски, се определят в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Минималният месечен размер на осигурителния доход е 510 лв за 2018 г.
Максималният месечен размер на осигурителния доход е 2600 лв за 2018 г.

Авансов данък, годишна данъчна декларация и годишен данък
Самоосигуряващите се лица трябва да внасят авансов данък, както и да попълват и подават годишна данъчна декларация. Начинът, по който се определя данъчната основа за изчисляване на данъка, е уреден в ЗДДФЛ и зависи от конкретната дейност, която се извършва и съответно от вида на дохода (дали е под формата на авторско възнаграждение, дали е от упражняване на занаят или свободна професия и други).

Документиране
Някои от категориите самоосигуряващи се лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените от тях продажби на стоки и услуги в търговски обект чрез издаване на фискален или системен бон по реда, определен в Наредба №Н-18 за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Дори и самоосигуряващите се лица, освободени от задължението да издават фискални или системни бонове (например тези упражняващи свободни професии или занаяти), трябва да издават документ за придобитите от тях доходи (освен ако например платецът не им е издал т.нар. документ „сметка за изплатени суми“). Документът трябва да съдържа определени реквизити, предвидени в Закона за счетоводството, като неиздаването на документ с необходимото съдържание може да доведе до налагането на глоби за всеки отделен неиздаден документ.

Както се вижда, самоосигуряващите се лица имат много повече задължения, за чието изпълнение трябва да се грижат в сравнение с лицата, работещи по трудово правоотношение, при които работодателят е длъжен да извършва всички дейности по деклариране, удържане и внасяне на осигурителните вноски и данъци.

Има обаче такива професии, при които няма възможност за избор дали да работиш по трудово правоотношение или да бъдеш самоосигуряващо се лице. Например поради характера на професията си адвокатите, нотариусите, частните съдебни изпълнители и много други нямат право да работят по трудово правоотношение. Така на практика за тях изборът е предрешен, независимо дали им харесва или не.

Разбира се, от друга страна, самоосигуряващите се лица не зависят от това дали работодателят им е внесъл всички дължими осигурителни вноски и данъци или пък дали е декларирал правилно необходимата информация, за да получат впоследствие обезщетенията или други права, които им се полагат. Самоосигуряващите се лица сами управляват всички тези процеси и съответно, ако са добре запознати със законовите изисквания и срокове, могат да бъдат спокойни, че когато им се наложи, ще получат това, което им се полага.

Автор:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *