„Как ще ми е по-изгодно да работя – като управител на ЕООД или като регистриран специалист на свободна практика?“ – рано или късно всеки фрийлансър стига до този въпрос. Затова в днешната статия ще направя съпоставка на двете дейности и ще ви посоча предимствата и недостатъците, свързани с всяка от тях. Тя разбира се е съвсем базова, понеже всеки бизнес е строго специфичен и е необходимо конкретно внимание и обсъждане преди да решите да работите под едната или другата форма.
Какво трябва да знам, ако искам да регистрирам ЕООД
Предимства
Минималният размер на капитала, с който може да бъде регистрирано едно дружество е 2 лв.
Когато регистрирате ЕООД, вие имате отговорност за възникналите задължения на дружеството само и единствено до размера на капитала на дружеството. Не носите отговорност с личното си имущество.
Може да увеличавате или намалявате капитала по всяко време. Процедурата е сравнително улеснена. Възможно е да привлечете съдружници, с чиито средства да се увеличи размера на капитала; може да продавате дялове – по-гъвкави сте при привличането на свежи финансови средства.
Има възможности за ползване на данъчни облекчения, за оптимизиране на дължимите данъци и осигурителни вноски.
Недостатъци
Държавната такса за регистрация на дружество е по-висока от държавната такса за регистрация като специалист на свободно практика. За да регистрирате ЕООД, плащате 110 лв., ако документите са подадени на място или 55 лв., ако са подадени по електронен път. Има и банкови такси, които трябва да платите за откриване на набирателна сметка. В нея сте длъжни, изцяло или частично, да внесете капитала.
Ако решите да закриете дружеството (да му направите ликвидация) процедурата е отнема около 6 месеца.
Когато имате действащо дружество, сте задължени да водите счетоводна отчетност, да изготвяне и подавате годишен финансов отчет, т.е. трябва да предвидите разходи за счетоводител.
Ако получавате плащания в брой, трябва да имате касов апарат.
Осигуряване на управителя
Когато дружеството започне да упражнява дейност, трябва да има управител, който да се осигурява. Осигуряването на управителя може да стане по два начина:
По договор за управление – в този случай минималният осигурителен праг се определя от икономическата дейност на дружеството и квалификационни групи професии.
Пример*
Вие се занимавате с компютърно програмиране. Регистрирате дружество с предмет на дейност „Компютърно програмиране“ и избирате да се осигурявате по договор за управление. Икономическата дейност на вашето дружество определя минималния праг, на който можете да внасяте осигуровки.
В разглеждания случай, минималният праг на осигуряване за 2018 г. е 1008,00 лв. Това означава, че дължимата месечна сума за осигуровки при вас ще бъде 416.52 лв.
Като самоосигуряващо се лице – подавате декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице – управител на дружество. Когато я подавате избирате и сумата, на която да се осигурявате. За 2018 г. минималният осигурителен праг е 510 лв., а максималният – 2600 лв.
Пример
Ако решите да изберете осигуряване като самоосигуряващо се лице на минималния осигурителен праг, то месечната сума на дължимите осигурителни вноски ще бъде 159.63 лв.
! По отношение на осигуряването, договорът за управление е приравнен на трудов договор, това значи, че минималните осигурителни прагове са по-високи; също така имате осигуровки, които са за сметка на служителя и работодателя, които в частно разглеждания случай са един и същи човек.
Пример
Когато имаме договор за управление, имаме страна възложител, и страна изпълнител. Възложителят е страната, която възлага на дадено лице да ръководи дружеството (изпълнител). Вие, като собственик на дружеството, можете да вземете решение да поверите неговото управление на друг човек. В този случай вие ще се явите възложител, а избраният от вас управител – изпълнител. В по-често срещания случай, собственикът на дружеството е и негов управител. Това означава, че ако вие се занимавате с компютърно програмиране и изберете да се осигурявате по договор за управление, минималният осигурителен доход, на който можете да начислявате и изплащате осигуровки, е 1008,00 лв.
Както казахме общата сума на осигуровките, която ще дължите в този случай е 416,52 лв., като сумата на удръжките от изпълнителя е 138,91 лв., дължимият данък общ доход е 86,91 лв. и общата сума вноски от възложителя е 190,70 лв.
Тъй като в случая изпълнител и възложител по договора за управление сте само и единствено вие, то вие ще трябва да платите и частта на възложителя, и частта на изпълнителя.
! Затова самоосигуряването е по-често избирана форма на осигуряване на управителя.
Данъчно облагане
Реализираната печалба се облага с корпоративен данък в размер на 10%. Ако желаете да ви се изплати доход под формата на дивидент, ще дължите още 5% данък дивидент върху сумата, която се изплаща.
Когато вашето дружество упражнява дейност и реализира печалба, то вие имате право на получаване на доход след като платите дължимия корпоративен данък. Това най-общо значи да се изплати доход под формата на дивидент.
Пример
Дружеството ви формира печалба в размер на 10 000 лв. (това е счетоводната печалба и се определя най-общо казано от приходите минус разходите за съответната финансова година), то дължимият корпоративен данък е 1 000 лв. След плащането на данък печалба (или корпоративния данък), остава сумата от 9 000 лв., която вие имате право да вземете под формата на ваш доход. Но преди това трябва върху тази сума да начислите и изплатите т.нар. „данък дивидент“. Той е в размер на 5 %. Това ще рече, че вие имате право да получите доход в размер на 8550,00 лв.
В този случай казваме, че разпределяме дивиденти или че изплащаме доход под формата на дивидент.
Друг вариант за получаване на доходи от дружеството, е управителят да получава възнаграждение за полагане на личен труд. Тогава това възнаграждение се облага с 10% данък общ доход.
Какво трябва да знам, ако искам да се регистрирам като свободна професия
За да упражнявате свободна професия, трябва да си направите регистрация в Регистър Булстат към Агенцията по вписванията.
Предимства
Улеснена и по-евтина процедура по регистрацията. Дължимата държавна такса в този случай е 10 лв.
По-опростената отчетност.
При получаване на плащания в брой, не е задължително да имате касов апарат.
Имате право на нормативно признати разходи. В зависимост от упражняваната дейност, специалистите на свободна практика имат право на 25% в общия случай или 40% нормативно признати разходи при изплащане на авторски възнаграждения. Т.е. няма нужда да се отчитат фактури за направени разходи, но при подаването на годишната данъчна декларация облагаемият доход ще бъде коригиран спрямо законоустановените нормативно признати разходи.
Това е голямо предимство, ако нямате големи разходи.
Процедурата по дерегистрация е бърза и лесна, става само чрез подаване на заявление по образец.
Недостатъци
Ако имате относително голям дял на разходите, които правите за осъществявате дейността, този избор не е подходящ.
Пример
В общия случай вие имате 25% нормативно признати разходи и те се приспадат при изчисляване на дължимия данък. При получен доход 1000 лв. месечно, нормативно признатите разходи са 250 лв. Ако вашата дейност изисква например наем на помещение, плащане на консумативи и т.н., чиято сума надхвърля 250 лв., то регистрацията като специалист на свободна практика не е подходящ вариант.
Накрая на годината сте задължени да направите годишно изравняване на осигуровките и дължимия данък.
Пример
Вие сте избрали да се осигурявате на минималния осигурителен доход и през годината редовно сте внасяли осигурителните вноски върху избрания доход 510 лв. Полученият и декларираният доход през годината е 10 000 лв. Тази сума се разделя на месеците, през които сте упражнявали дейност
10 000 : 12 = 833,33 лв.
е реално получаваният месечен доход. Т.е. имаме доход, върху който са внасяни осигурителните вноски през годината:
510 Х 12 = 6 120 лв.
и окончателен доход в размер на 10 000 лв.
Разликата: 10 000 – 6 120 = 3 880 лв. е доходът, върху който трябва да се изчислят осигурителните вноски за довнасяне.
Лицето е неограничено отговорно за възникнали задължения.